Евреите са градска общност, която оказва силно въздействие върху развитието на българите чрез утвърждаването на европейски културни практики. Еврейският всекидневен начин на живот в градовете се превръща в урбанистичен модел за българите. Празникът Пурим е основа за градските карнавали в Русе и София. Употребите на свободното време, почитта към книгите и науката, честите пътувания и срещи стават проводник на модерността и правят живота в градовете на България съзвучен с времето.

 

„Мнозина в България смятат, че евреите са само хора на практическата дейност. Още от самото начало на нашия свободен живот българските евреи показват един жив интерес към духовния ни растеж и в много случаи енергично го поддържат. Поради своята широка любознателност, нашите евреи често ходят в странство и са донесли оттам много нови идеи в разни области на науката и изкуствата.“

Д. Митов. „Литературен глас“, София, 1935 г.

 

 

„В музиката, в литературата, в сценичното изкуство и в живописта пораснаха няколко еврейски имена, които са от значение за нашето изкуство и, носейки всички белези на племенна талантливост, са резултат на общия наш творчески подем, последвал след войната.“

Сирак Скитник. „Вестник на вестниците“, София, 5 април 1936 г.

 

„Еврейският народ, назован от Мохамед народ на книгата, с право е заслужил това име.

Първата книга, писана една година след Освобождението на България, е „История на евреите в Карнобат“ от Йосиф Бенрей, отпечатана в Цариград на испано-еврейски. Първият вестник на българските евреи е в. „Солун“, периодичен рекламен търговско-индустриален орган на солунските търговци, издаван на два езика през 1869–1874 г. Първата книга на еврейски автор, отпечатана през 1887 г. на български, е „Талмудът и неговото учение“ на равина Моше Таджер.”

Из „Еврейската книга и печат в България“. Статия от Рихард Симантов. София, 5 апр. 1936 г.

 

В българския периодичен печат от 1844 до 1944 г. еврейските вестници и списания заемат своето значително място.

През 1895 г. в Русе се отпечатва за първи път в. „Ел Трезоро“ и се поставя началото на еврейския периодичен печат в България. Еврейски печатници се основават в София и Пловдив, а броят на издаваните вестници, списвани на ладино и иврит, до 1944 г. достига 56. 

От 1899 г. в Пловдив, с отпечатването на в. „Човешки права“, се полага началото на еврейския периодичен печат, издаван на български език. До 1944 г. в България излизат 90 еврейски вестника и списания, списвани на български; 14 единични листове и 2 периодически издания на нередовния печат.