Правителство на Богдан Филов (11.04.1942-14.09. 1943)
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
11 април 1942 – 14 септември 1943 г.
Кабинетът е образуван от политически дейци, произлизащи от дворцовите среди и повеждащи политиката на цар Борис III.
Правителството е назначено с Указ № 8 от 11.ІV.1942 г., обнародван в „Държавен вестник“ (притурка), бр. 76 от 11.IV.1942 г. Управлява Царство България в състав:
проф. Богдан Филов – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията
Петър Габровски – министър на вътрешните работи и народното здраве
д-р Борис Йоцов – министър на народното просвещение
Добри Божилов – министър на финансите
д-р Константин Партов – министър на правосъдието
ген. Никола Михов – министър на войната
Никола Захариев – министър на търговията, промишлеността и труда
инж. Христо Петров – министър на земеделието и държавните имоти
инж. Димитър Василев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
инж. Васил Радославов – министър на железниците, пощите и телеграфите
ПРОМЕНИ В КАБИНЕТА НЯМА.
Политика на правителството
Второто правителство на проф. Б. Филов идва на власт в период на бързи промени на международната обстановка и засилваща се вътрешнополитическа криза. След първоначалните главозамайващи успехи германците претърпяват поражение в битката за Москва. Развенчан е митът за непобедимостта на Третия райх. Огромните загуби при настъплението, кошмарната руска зима и включването на САЩ в антифашистката коалиция понижават бойния дух на германската армия и нейните съюзници. Създават се реални военни и икономически предпоставки Оста да загуби войната.
Опасността от нова национална катастрофа води до засилване на съпротивителното движение в България. Нараства броят на бойните групи и партизанските отряди. На 17 юли 1942 г. нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ оповестява от Москва програмата на съпротивителното движение – въоръжена борба срещу правителството и германските войски, изтегляне на Окупационния корпус от Гърция и Сърбия, спиране на икономическата помощ и прекъсване на съюза с Третия райх, недопускане български войски да участват във военните действия, разпускане на профашистките организации, сътрудничество с антифашисткия блок... Програмата е изготвена от Георги Димитров и има за цел обединяването на опозицията под ръководството на Комунистическата партия. Въпреки усилията на комунистите, по-голямата част от враждебно настроените към режима политически партии и групировки продължават да водят борбата срещу него с легални средства. Национален комитет на ОФ е образуван едва през август 1943 г., когато след разгрома на Германия при Сталинград и Курск става ясно, че Тройният съюз ще загуби войната. В Комитета освен БРП влизат представители на БЗНС „Пладне“, политическият кръг „Звено“, Социалдемократическата партия и независими интелектуалци.
От началото на 1942 г. българската икономика изпитва огромни затруднения. Липсват суровини и резервни части, големи са разходите за издръжката на разположените в България германски войски, увеличава се броят на саботажните акции. Кабинетът е принуден да ограничи потреблението на населението и да предприеме решителни мерки срещу въоръжената съпротива. На 26 юли 1942 г. е екзекутирано част от ръководството на ЦК на БРП (к). Между разстреляните е и поетът Никола Вапцаров. В германски концентрационни лагери са изпратени 11 343 евреи от Западна Тракия и Македония.
Евреите от „старите предели на България“ (50 хиляди души) са въдворени в провинцията. Под претекст че са необходими на Българската държава за работа в трудови части, прокарващи нови пътища и жп линии, цар Борис отхвърля искането на Хитлер те да бъдат депортирани и убити в концентрационни лагери. Царството е единственият сателит на Германия, в който обществеността (включително и част от управляващите среди) се застъпва и успява да запази от унищожение по-голямата част от евреите си.
През лятото на 1943 г. натискът на Германия върху България за включването на армията й във военните действия на Източния фронт се засилва. В средата на август царят заминава за Берлин на поредната си среща с Хитлер. Няколко дни след завръщането си в България монархът се разболява тежко и на 28 август 1943 г. умира. Официалното становище на лекарите е естествена смърт, но бързата му кончина създава и съмнения, че може би царят е отровен. От смъртта му могат да извлекат полза както германците (монархът до последно поддържа позицията за неутралитет по руско-немския конфликт), така и руснаците. Цар Борис III е единствената ни политическа фигура, имаща необходимия международен авторитет да се противопостави на евентуална съветска агресия срещу България. След смъртта му Англия, САЩ и Франция предоставят съдбата на отечеството ни в ръцете на руснаците (Ялтенската конференция от 1945 г.).
На 9 септември 1943 г. за регенти на Царство България Народното събрание избира брата на починалия монарх принц Кирил, ген. Никола Михов и проф. Б. Филов. За възкачване на малолетния български цар на престола е определена датата 16 юни 1944 г.
Из Ангел Цураков. „Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1979–2001“. С., 2001, с. 232–236.
Прочети още >
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по прилагането на Закона за защита на нацията в българските училища.
София, 1941–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 2
- , а.е. 1836
- , л. 82-104
Вижте всички 27 изображения на документа
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по прилагането на Закона за защита на нацията в българските училища.
София, 1941–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 2
- , а.е. 1837
- , л. 12-17,22-31,48-49, 53
Вижте всички 22 изображения на документа
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по прилагането на Закона за защита на нацията в българските училища.
София, 1941–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 2
- , а.е. 1732
- , л. 7,29,66,73,76
Вижте всички 7 изображения на документа
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по прилагането на Закона за защита на нацията в българските училища.
София, 1941–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 2
- , а.е. 1728
- , л. 30-34
Вижте всички 6 изображения на документа
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по прилагането на Закона за защита на нацията в българските училища.
София, 1941–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 2
- , а.е. 2032
- , л. 5-9,19-23,35-36
Вижте всички 16 изображения на документа
Секретна докладна записка на заместник държавния секретар на Германското министерство на външните работи Мартин Лутер до имперския външен министър Йоахим фон Рибентроп за политиката на цар Борис ІІІ и правителството на проф. Богдан Филов спрямо българските евреи.
Берлин, 11 септ. 1942
- ЦДА
- , фонд 1568К
- , опис 1
- , а.е. 172
- , л. 9, 10
Вижте всички 2 изображения на документа
Кореспонденция на Министерството на народното просвещение по учредяването и дейността на дарителски фонд „Йосиф х. Арие“.
София, Скопие, 1942–1943
- ЦДА
- , фонд 177К
- , опис 4
- , а.е. 195
- , л. 1-30
Вижте всички 34 изображения на документа
Наредба, издадена въз основа на Закона за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси.
София, 29 авг. 1942
- ЦДА
- , фонд 1568К
- , опис 1
- , а.е. 122
- , л. 83
Вижте всички 21 изображения на документа
Обвинителен акт и бележки на Вергил Димов във връзка с делото на Йосиф Таджер и Яко Исак Коен, обвинени в създаването на ремсови групи сред еврейската младеж
София, 31 окт. 1942
- ЦДА
- , фонд 422К
- , опис 1
- , а.е. 74
- , л. 1-34
Вижте всички 62 изображения на документа