ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
11 април 1942 – 14 септември 1943 г.
Кабинетът е образуван от политически дейци, произлизащи от дворцовите сре­ди и повеждащи политиката на цар Борис III. Правителството е назначено с Указ № 8 от 11.ІV.1942 г., обнародван в „Държавен вестник“ (притурка), бр. 76 от 11.IV.1942 г. Управлява Царство България в състав:
 
проф. Богдан Филов – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията
Петър Габровски – министър на вътрешните работи и народното здраве
д-р Борис Йоцов – министър на народното просвещение
Добри Божилов – министър на финансите
д-р Константин Партов – министър на правосъдието
ген. Никола Михов – министър на войната
Никола Захариев – министър на търговията, промишле­ността и труда
инж. Христо Петров – министър на земеделието и държавните имоти
инж. Димитър Василев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
инж. Васил Радославов – министър на железниците, пощите и телеграфите
 
ПРОМЕНИ В КАБИНЕТА НЯМА.
 
Политика на правителството
 
Второто правителство на проф. Б. Филов идва на власт в период на бързи промени на международната обстановка и засилваща се вътрешнополитическа криза. След първоначалните главозамайващи успехи германците претърпяват поражение в битката за Москва. Развенчан е митът за непобедимостта на Третия райх. Огромните загуби при настъплението, кошмарната руска зима и включването на САЩ в антифашистката коалиция понижават бойния дух на германската армия и нейните съюзници. Създават се реални военни и икономически предпоставки Оста да загуби войната.
Опасността от нова национална катастрофа води до засилване на съпротивителното движение в България. Нараства броят на бойните групи и партизанските отряди. На 17 юли 1942 г. нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ оповестява от Москва програмата на съпротивителното движение – въоръжена борба срещу правителството и германските войски, изтегляне на Окупационния корпус от Гърция и Сърбия, спиране на икономическата помощ и прекъсване на съюза с Третия райх, недопускане български войски да участват във военните действия, разпускане на профашистките организации, сътрудничество с антифашисткия блок... Програмата е изготвена от Георги Димитров и има за цел обединяването на опозицията под ръководството на Комунистическата партия. Въпреки усилията на комунистите, по-голямата част от враждебно настроените към режима политически партии и групировки продължават да водят борбата срещу него с легални средства. Национален комитет на ОФ е образуван едва през август 1943 г., когато след разгрома на Германия при Сталинград и Курск става ясно, че Тройният съюз ще загуби войната. В Комитета освен БРП влизат представители на БЗНС „Пладне“, политическият кръг „Звено“, Социалдемократическата партия и независими интелектуалци.
От началото на 1942 г. българската икономика изпитва огромни затруднения. Липсват суровини и резервни части, големи са разходите за издръжката на разположените в България германски войски, увеличава се броят на саботажните акции. Кабинетът е принуден да ограничи потреблението на населението и да предприеме решителни мерки срещу въоръжената съпротива. На 26 юли 1942 г. е екзекутирано част от ръководството на ЦК на БРП (к). Между разстреляните е и поетът Никола Вапцаров. В германски концентрационни лагери са изпратени 11 343 евреи от Западна Тракия и Македония.
Евреите от „старите предели на България“ (50 хиляди души) са въдворени в провинцията. Под претекст че са необходими на Българската държава за работа в трудови части, прокарващи нови пътища и жп линии, цар Борис отхвърля искането на Хитлер те да бъдат депортирани и убити в концентрационни лагери. Царството е единственият сателит на Германия, в който обществеността (включително и част от управляващите среди) се застъпва и успява да запази от унищожение по-голямата част от евреите си.
През лятото на 1943 г. натискът на Германия върху България за включването на армията й във военните действия на Източния фронт се засилва. В средата на август царят заминава за Берлин на поредната си среща с Хитлер. Няколко дни след завръщането си в България монархът се разболява тежко и на 28 август 1943 г. умира. Официалното становище на лекарите е естествена смърт, но бързата му кончина създава и съмнения, че може би царят е отровен. От смъртта му могат да извлекат полза както германците (монархът до последно поддържа позицията за неутралитет по руско-немския конфликт), така и руснаците. Цар Борис III е единствената ни политическа фигура, имаща необходимия международен авторитет да се противопостави на евентуална съветска агресия срещу България. След смъртта му Англия, САЩ и Франция предоставят съдбата на отечеството ни в ръцете на руснаците (Ялтенската конференция от 1945 г.).
На 9 септември 1943 г. за регенти на Царство България Народното събрание избира брата на починалия монарх принц Кирил, ген. Никола Михов и проф. Б. Филов. За възкачване на малолетния български цар на престола е определена датата 16 юни 1944 г.
 
Из Ангел Цураков. „Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1979–2001“. С., 2001, с. 232–236.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24