ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
 
1 юни – 2 септември 1944 г.
 
Кабинетът е образуван от безпартийни политически дейци с прогерманска ориентация. Правителството е назначено с Указ №6 от 1.VІ.1944 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 113 от 1.VІ.1944 г. Управлява Царство България в състав:
 
Иван Багрянов – министър-председател и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията
проф. Александър Станишев – министър на вътрешните работи и народното здраве
проф. Михаил Арнаудов – министър на народното просвещение
Димитър Савов – министър на финансите
Руси Русев – управляващ Министерството на правосъдието
ген. Руси Русев – министър на войната
Христо Василев – министър на търговията, промишлеността и труда
проф. Дончо Костов – министър на земеделието и държавните имоти
Борис Колчев – министър на железниците, пощите и телеграфите и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството
 
ПРОМЕНИ В КАБИНЕТА
Първан Драганов – министър на външните работи и изповеданията – 12.VІ. – 2.ІХ.1944 г. (ДВ – притурка, бр. 122 от 12.VІ.1944 г.)
Руси Русев – министър на земеделието и държавните имоти – 12лVІ. – 2.ІХ.1944 г. (ДВ, бр. 122 от 12.VІ.1944 г.)
д-р Александър Сталийски – министър на правосъдието – 12.VІ. – 2.ІХ.1944 г. (ДВ, бр. 122 от 12.VІ.1944 г.)
Славейко Василев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството – 12.VІ. – 2.ІХ.1944 г. (ДВ, бр. 122 от 12.VІ.1944 г.)
 
Политика на правителството
Основната задача на новото българско правителство (съставено от граждански и военни експерти) е да се удържи натиска от страна на Германия за прякото ни участие във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от руската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът трескаво търси възможност за сключване на примирие с Англия и САЩ (на 26 юни 1944 г. войските им дебаркират във Франция). В Кайро на среща с официа­лни представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народ­ното събрание, англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Англия може да се сключи или при бе­зусловната ни капитулация, или при териториални отстъпки на Гърция (вододайната зона на Рило-Родопския масив).
На 7 август 1944 г. легалната опозиция излиза с нова декларация, подписана и от четирима представители на Отечествения фронт. В нея се настоява за наз­начаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, за­легнали в Търновската конституция. Опозицията настоява за преустановяване на военните действия между България и западните съюзници. Специално място в декларацията се отделя на искането за обвързването на България със СССР. На 23 август 1944 г. с разгром на германците завършва Яшко-Кишиневската битка. Войските на Трети Украински фронт достигат българската граница. Три дни по-късно правителството обявява, че Царство България ще спазва пълен не­утралитет спрямо воюващите страни. От прегрупирането на съветските час­ти по северната ни граница, пропагандата на руските радиостанции и поведе­нието на САЩ и Англия става ясно, че той няма да бъде зачетен. Управляващи­те среди правят последен опит да запазят независимостта на страната – възложено е на легалната опозиция да образува правителство.
 
Из Ангел Цураков. „Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1979–2001“. С., 2001, с. 241–246.