ШЕСТЕДЕСЕТ И ВТОРО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
 
2 септември – 9 септември 1944 г.
 
Кабинетът е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча 1“, Демократическата и бившата Народна партия. Правителството е назначено с Указ № 8 от 2.ІХ.1944 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 (притурка) от 2.ІХ.1944 г. Управлява Царство България в състав:
 
Константин Муравиев – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията
Никола Мушанов – министър без портфейл
Димитър Гичев – министър без портфейл
Атанас Буров – министър без портфейл
Вергил Димов – министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Минис­терството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните
д-р Александър Гиргинов – министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, про­мишлеността и труда
Борис Павлов – министър на правосъдието и управля­ващ Министерството на народното просвещение
ген.-майор Иван Маринов – министър на войната
Христо Г. Попов – министър на земеделието и държавните имоти
Стефан Даскалов – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
 
ПРОМЕНИ В КАБИНЕТА НЯМА.
 
 
Опитите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство предста­вители на ОФ завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са инфор­мирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата Зласт.
Правителството на Муравиев разпуска XXV ОНС и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски от Сърбия и Гърция. На 5 септември 1944 г. каби­нетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната.
Същия ден под претекст, че правителството ни продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември 1944 г. първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива.
На 8 срещу 9 септември 1944 г., възползвайки се от присъствието на съветските войски в страната, нелегалната опозиция завзема властта. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и действащи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз. Бившите „деветнайстомайци“ зае­мат най-важните места в правителството на ОФ – министър-председателското (Кимон Георгиев), военното министерство (Дамян Велчев) и още две министерски кресла.
Министрите от кабинетите на проф. Б. Филов, Ив. Багрянов, Д. Божилов и К. Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противни­ците на ОФ. Хиляди са избити без съд и присъда.
 
Из Ангел Цураков. „Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1979–2001“. С., 2001, с. 247–250.